2/3 от българите не са посетили театър или библиотека през 2023 г.
72,6% от българите не са посетили библиотека нито един път през 2023 година а 62,6% не са били на спектакъл нито един път. Стряскащите данни са данни от социологическото изследване показател " Достъп до културата ".
" Една от аргументите, които ние виждаме в границите на проучването, което се организира за втори следващ път, е нарастването въпреки това - радващ индикатор на хората, които четат книги, само че и закупуват книги. При тези 50-процентни стойности, които имаме за част от културните действия, към 40% не са прочели нито една книга. Това е не по-малко стряскащ резултат, само че има наклонност на понижение на този % ", разяснява един от поръчителите на изследването доктор Диана Андреева-Попйорданова от Обсерватория за стопанска система на културата в " България заран ".
Цялостната тактика работи, уточни тя и добави, че за последните 35 години се вижда, че политиката не е развивана в границите на Министерството на културата.
" Ако през днешния ден въведем политики и принадлежности за развиване на аудиторията, ще забележим резултатите най-малко след 8-10 години ", отбеляза д-р Андреева.
" Повече от 50% от жителите, които са декларирали в социологическото проучване, че изпитват компликация поради липса на достъп в границите на обитаемото място, са в дребните общини, селата. Театралното изкуство е припознато като най-предпочита културна активност. Час по-скоро би трябвало да се почисти петното, което имаме, по линия на финансиране на културните институти в региона на театралните изкуства, с цел да могат да се подхващат и в допълнение нови политики за дребните обитаеми места ", сподели гостът на Bulgaria ON AIR .
Една от поставените задания е въвеждането на културни паспорти, акцентира доктор Андреева.
" От 6 до 26-годишна възраст, които да нямат значение от прихода, общественото състояние, икономическото състояние на децата, младежите и студентите, с цел да може поетапно да се работи с децата от най-ранна детска възраст и това да продължава и в университетското обучение. Това би коствало на страната към 160 млн. лева ", съобщи тя
По думите ѝ има деца, които в никакъв случай в живота си не са били на спектакъл или в изложба.
" Финансовите злоупотреби се отнасят към културата като нещо, което не можем да си представим до този миг, изключително в най-крехката част - мрежата за театрални изкуства. Трябва да се вземат крути ограничения и във връзка с контрола. Неизвестните пред бюджета за просвета са доста огромни от позиция на огромния недостиг, за който следва да се вземат ограничения. Ще бъде мъчно на културата да се стимулира в Бюджет 2025. Има огромна отговорност тази година в министерството на културата ", разяснява още доктор Андреева.
